Сгушена хармония
Наужким ще се нанеса
по тялото ти,
сгушено в хармония:
защото знам –
ръцете ти ще унесат
най-хубавия сън по стремето
на зимните паважи.
Ирония! Ирония е:
че пак не съм оттук,
от този град по-чужд от мене.
И че ще заспя като врабче
в постелята на градските пейзажи,
друмите...
И че ще се събудя все така добре
в хармонията ти,
напомняща сърце
в следесенния листопад на думите...
по тялото ти,
сгушено в хармония:
защото знам –
ръцете ти ще унесат
най-хубавия сън по стремето
на зимните паважи.
Ирония! Ирония е:
че пак не съм оттук,
от този град по-чужд от мене.
И че ще заспя като врабче
в постелята на градските пейзажи,
друмите...
И че ще се събудя все така добре
в хармонията ти,
напомняща сърце
в следесенния листопад на думите...
© Емилиана Маркова All rights reserved.
