Наужким ще се нанеса
по тялото ти,
сгушено в хармония:
защото знам –
ръцете ти ще унесат
най-хубавия сън по стремето
на зимните паважи.
Ирония! Ирония е:
че пак не съм оттук,
от този град по-чужд от мене.
И че ще заспя като врабче
в постелята на градските пейзажи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up