Сгушена в мен
Все още ти си единствената.
Моя мила, моя бяла гълъбица.
Ти докосваш моята душа.
Ти лекуваш всяка моя болка и тъга.
Мое момиче колко е хубаво
да усещам дъха ти
сгушена в мен.
И когато докоснат те
лъчите на слънцето изгряващо
сънено да кажеш
"Обичам те, мое момче!"
Колко нежно е косите ти
копринени, като вълни на море
разпилени върху голата ми гръд!
Колко изкушаващо е – давя се
за кой ли път.
И хващам се като удавник
в блясъка на твойте очи.
И знам – там не ще открия лъжи!
Едни твои очи –цял свят от мои мечти!
И утрото те заварва все така
сгушена в мен- в топлота
и свобода огряваш
новия ден!
© Давид Иванов All rights reserved.
