Feb 16, 2009, 6:46 PM

Шах Мат

1.7K 0 8
Играта започва

в топлата есен

покрита

от жълто- кафяви листа,

празна душата

преследва

самотно сърцето...

... фигури домино

там,

на любовно- копнежна дъска

 

и всичко

изглежда така:

 

бяла пешка

в нападателна среща

оглежда полето

полето, 

обичано властно

 

с ход диагонален

черен офицер

отбранява полето

полето,

пазено страстно

 

в играта

се включва и

бяла царица

с допир метежен

 

след нея,

в полето

се чува

галопиране бясно,

черен кон се развихря

в полето,

пазено страстно

 

следва

брилянтно рокадо,

бял цар с топ,

защита изящна,

в полето

от жълто- кафяви листа

 

играта завършва

с фигури домино

там,

на любовно- копнежна дъска,

при сблъсък директен

самотно сърцето

попада в клопка,

клопка

наречена Шах,

празна душата,

прави засада...

... победа за нея,

победа

наречена с името Мат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли, много ме впечатли тази достойна игра. Но все пак аз бих искала да познавам някой, който не е играл в нея. Ще ти кажа защо - защото, когато се играе тази "сложна любовна игра", както я нарича Таня, всички фигури твърдят, че са бели. А белите всъщност са извън нея. Защото в такива битки загубилата винаги е любовта. А това значи, че печеливши няма.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Хареса ми!
    Поздрав, Славе!
  • Обичам шаха! Там много се мисли...над твоя мъдър стих...също дълго мислих. Хареса ми! Сърдечни поздрави!
  • Добър финал отчитам тук
    И като цяло постройката на куплетите е доста добре подбрана.Общо взето, с положителност смятам че работата по стиха е свършена брилянтно!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...