Шахматен етюд
„Vae victis” *
Съдбата обяви ми вечен шах
и някак си посмъртно все се раждам.
От тихи канонади оглушах
и давя се, умирайки от жажда.
Че вечно гол е смешният ми крал,
че пешката не се превърна в дама,
че грешни ходове съм изиграл.
Така е вероятно. Друго няма.
И рече Бог, че всичко е любов.
Миражът винаги изглежда близо.
За срещата си с Него съм готов;
дарявам и последната си риза.
Но може би ме е наказал Бог.
Изправен съм вовеки до стената.
Загубих и последния облог
в последния си спор със Сатаната.
От множество триумфи все съм мат.
Голготите изправят се отново.
Ръцете си измива пак Пилат
и нито е начало, нито – слово...
Зациклям някак без полезен ход.
Позицията вечно се повтаря.
Не храм си построих, а ешафод
и дяволът намига от олтара.
В безгрешен стил решаващо греша.
С провали и Разпятия се раждам.
От тихи канонади оглушах
и давя се, умирайки от жажда.
* Горко на победените – лат.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
