7.07.2012 г., 10:25 ч.

Шахматен етюд 

  Поезия
886 0 24

 


 

„Vae victis” *

 

Съдбата обяви ми вечен шах

и някак си посмъртно все се раждам.

От тихи канонади оглушах

и давя се, умирайки от жажда.

 

Че вечно гол е смешният ми крал,

че пешката не се превърна в дама,

че грешни ходове съм изиграл.

Така е вероятно. Друго няма.

 

И рече Бог, че всичко е любов.

Миражът винаги изглежда близо.

За срещата си с Него съм готов;

дарявам и последната си риза.

 

Но може би ме е наказал Бог.

Изправен съм вовеки до стената.

Загубих и последния облог

в последния си спор със Сатаната.

 

От множество триумфи все съм мат.

Голготите изправят се отново.

Ръцете си измива пак Пилат

и нито е начало, нито – слово...

 

Зациклям някак без полезен ход.

Позицията вечно се повтаря.

Не храм си построих, а ешафод

и дяволът намига от олтара. 

 

В безгрешен стил решаващо греша.

С провали и Разпятия се раждам.

От тихи канонади оглушах

и давя се, умирайки от жажда.

 

* Горко на победените – лат.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??