Аз цял живот навярно тебе търсих. 
Да бъдеш дом на моята съдба. 
Наистина те вярвах. Честен кръст! 
Кълна ти се бездънно, от душа!
Но в този ден, когато те намерих,
внезапен страх за гърлото ме стисна,
че Божието - дявола го мери,
и после ми оставя всички липси...
И стигнех ли далече от ръцете ти,
за мене всяка къща бе килия.
Забавях дълго пулса на сърцето си, 
поискало за тебе все да бие...
А после се препъвах в немислимото,
да бъдеш много малко в моя свят,
когато осъзнах защо съм жив,
зарадвал се на твойта благодат...
Но в мигове отчайваща тревожност,
очите ти усмихват ми се нежно.
Умът ми се превръща във ходожник,
и сам рисува вяра и надежда. 
Аз цял живот със сигурност те търсих, 
преди и след допуснатите грешки. 
Царицата, макар и малко късно, 
разчиства всички трупове на пешки...

©тихопат. 
Данаил Антонов 
25.01.2024