Шахматно...

25.01.2024 г., 15:48 ч.

Поезия » Любовна

384 5 3

Аз цял живот навярно тебе търсих.
Да бъдеш дом на моята съдба.
Наистина те вярвах. Честен кръст!
Кълна ти се бездънно, от душа!
Но в този ден, когато те намерих,
внезапен страх за гърлото ме стисна,
че Божието - дявола го мери,
и после ми оставя всички липси...
И стигнех ли далече от ръцете ти,
за мене всяка къща бе килия.
Забавях дълго пулса на сърцето си,
поискало за тебе все да бие...
А после се препъвах в немислимото,
да бъдеш много малко в моя свят,
когато осъзнах защо съм жив,
зарадвал се на твойта благодат...
Но в мигове отчайваща тревожност,
очите ти усмихват ми се нежно.
Умът ми се превръща във ходожник,
и сам рисува вяра и надежда.
Аз цял живот със сигурност те търсих,
преди и след допуснатите грешки.
Царицата, макар и малко късно,
разчиства всички трупове на пешки...

©тихопат.
Данаил Антонов
25.01.2024

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ivita_Mirianova (Ивита)

2024-01-26T01:14:16+02:00

"трупове на пешки"
Браво!
БелаТи (Бела Тихомирова)

2024-01-25T19:28:51+02:00

Силно и стилно пишеш...Реакции спонтанни липсват, защото в обществото на върнатите жестове е така...което не може да обезстойности твоята изразност !
Dendu89 (Деница Гарелова)

2024-01-25T16:23:39+02:00

И стигнех ли далече от ръцете ти,
за мене всяка къща бе килия.
Забавях дълго пулса на сърцето си,
поискало за тебе все да бие...