Шахматно...
Аз цял живот навярно тебе търсих.
Да бъдеш дом на моята съдба.
Наистина те вярвах. Честен кръст!
Кълна ти се бездънно, от душа!
Но в този ден, когато те намерих,
внезапен страх за гърлото ме стисна,
че Божието - дявола го мери,
и после ми оставя всички липси...
И стигнех ли далече от ръцете ти,
за мене всяка къща бе килия.
Забавях дълго пулса на сърцето си,
поискало за тебе все да бие...
А после се препъвах в немислимото,
да бъдеш много малко в моя свят,
когато осъзнах защо съм жив,
зарадвал се на твойта благодат...
Но в мигове отчайваща тревожност,
очите ти усмихват ми се нежно.
Умът ми се превръща във ходожник,
и сам рисува вяра и надежда.
Аз цял живот със сигурност те търсих,
преди и след допуснатите грешки.
Царицата, макар и малко късно,
разчиства всички трупове на пешки...
©тихопат.
Данаил Антонов
25.01.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
