Шалът
1K
0
2
Аз всичко свое бих ви дал,
да бъда нежният ви шал,
усещаш дива топлина,
на кожата ви гладкостта,
извивката на нежно рамо.
Подобно езеро, обляно
от топли слънчеви лъчи,
покрива малките гърди
и крие прелестно от мен
невинния ви розов тен.
Минути на блажен копнеж
(ти мислиш, че не ще ги спреш),
когато повей лек отви
прикритието ви, уви.
И аз видях следи злокобни...
Нима със вашите подобни
еднаква сте била и вие?
Туй що е в мрак, ще се открие.
Но дума казал бих последна.
Бих искал шала ви да стегна
и с жалкото ви укрепление
да ви изпратя във забвение.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
