Шапка
Не вярвайте, че аз съм се изгубил,
дори камбанен звън да възвести,
че с раница на гръб и шапка груба
съм хлътнал зад невидими врати.
Какво отнасям – скърби и неволи,
kакво оставям – знае само Бог.
Не слушайте, че бил съм тежко болен
от рак. Аз бях разкъсван от любов.
Припявал бе в коремчето на кита
ревниво псалми Йона до среднощ,
а аз в живота влезнал, се опитах
добър да съм или по-малко лош.
В мен птиците простреляни гнездяха,
дървета сухи се сдобиха с плод.
Накрая взех, че вдигнах светла стряха,
но тя не се изпълни със живот.
На паметта под тънката коруба
прелиствах дните си едва, едва...
И се търкаля шапката ми груба,
на чучело връз рижата глава.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
