Студът отмина.
Идва сякаш лято,
по къщите остават
зимните палта,
шумят в небе крила
на птиче ято
подлъгано,
че идва Пролетта.
А рано е!
Шега на Февруари.
След топлината
идва си студа
искаме и сняг,
дано не ни забрави,
очакват го реките
с потоците вода.
Слънцето отгоре
сякаш се усмихва
гони грипната вълна
вятърът южняк,
излъгал ни,затихва
оставил по следите
поредна новина.
Януари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
