Шеол
Преди да стигне водопада,
реката страшно бързо ускорява.
Дори и тътенът от него да не стига
слуха напрягащ се отчаяно да чуе,
черупката на лодката се носи
неистово напред към гибелта си.
А щом си в нея винаги изпитваш
как в мрежа уловен страхът се мята.
И няма време за красиви гледки,
парализирана докрай е мисълта ти.
Животът става дяволски заложник
на предстояща неизбежна катастрофа.
Дори и Мефистофел няма време
да сключи договора си със Фауст.
И лодката на този свят се дави
в последно време, в бързеите плува.
Шеол е бъдещето пентаграмно -
през грохот името му днес се чува.
Стихотворението е публикувано от мен за пръв път на 17 март 2014г. в сайт Хулите на линк:
https://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=171769
© Младен Мисана All rights reserved.
