Във тази къща – вече ничия,
изгниват дните като мушмули.
И скрити зад пердетата надничат,
набръчкани от вехти скрупули.
А дървояд дълбае часовете
и сипе стърготини върху чергите.
Прибягват като призрак вековете,
с молци във гънките на дрехите.
От паяжината на тази къща
животът е избягал вече
и повече във нея не се връща.
Изстиват стъпките край печката. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up