Шепа гнили мушмули
Във тази къща – вече ничия,
изгниват дните като мушмули.
И скрити зад пердетата надничат,
набръчкани от вехти скрупули.
А дървояд дълбае часовете
и сипе стърготини върху чергите.
Прибягват като призрак вековете,
с молци във гънките на дрехите.
От паяжината на тази къща
животът е избягал вече
и повече във нея не се връща.
Изстиват стъпките край печката.
Като от гроб от нея пепел взимам
наместо пръст и я преливам с вино.
Под прага в тъжен помен ще зазидам
окапалите мушмули в градината.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
