(посветено на утрешния ден)
Днес влизам в храма тиха, свята,
захвърлила пред портите му дрипите на суетата.
Прикляквам бавно нозете да измия,
полепналата кал от миналото да изтрия.
Над мен танцува пламъкът на свещи,
напомнящ ми за светлото в душите ни човешки.
Дочувам сякаш гласовете на предците:
"За да успееш, за да са честити дните,
изхвърли ти всяка гордост и тщестлавие,
защото любовта е милосърдие и състрадание."
Притварям в унес своите очи ...