Jun 25, 2009, 9:13 PM

... (шепот)

  Poetry
860 0 18

лунен лъч

пилее морски  капки

върху гореща плът

 

пронизва ги

изпарени

 

перли от сол

горчат сладко

втъкани в устните

и пясъчно потъват

в хаоса

 

вълните прегръщат телата

на  двама удавници

намерили

бряг

 

поглъщат

крясъка на

на вселената

 

после уморени

отнасят спомена

в пазвата си

 

 

... 

 

шепнат 

преродени

за утре

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...