Цветя, цветя, цветя,
цяла поляна,
на Вселената любими деца,
за Земята нежна, цветна премяна.
Макове в червено засмени,
теменужки изтъкали килим,
ириси в синьо изгрели,
колоритно наредени в пъзела зрим.
Поляти със жива водица,
буйно изправят стройни снаги,
с любовният повик на пойната птица,
шептят: "Вземи ме, вземи ме на любимата мен подари!"
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
