Шепот в гората
Вървя си по прашна пътека и чувам тихи гласове.
Че някой някъде търси опека, че някой някъде за помощ зове.
Заслушвам се, спирам, мълвят ми листата за някаква приказка, станала тук.
В миг затреперва сякаш гората, а после замира - не чувам ни звук.
"Ще ти разкажа" - ми каза тогава, в тихия, топлия ден.
- "Историята ми е такава, че ще останеш за дълго със мен...
Имаше нявга красива девойка с коси от позлата и с ангелски смях,
гласът и за всички беше упойка и запленена от него аз също бях.
Тя идваше тука всяка неделя и пееше песни за любовта,
но един път се случи да дойде сломена и плака ли плака, че се чувства сама.
-"Остави ме либе,почина ми майка,
сега ще разкажа аз свойта тайна.
Баща ми ми каза: "Не е той за тебе!",
а майка ми строго подкрепяше мене.
Веднъж той понече да убие и двама,
но майчица гордо на пътя застана.
Уби я, в сърцето и ножа забоде,
душата и ангел в небето отведе.
Избяга далече моето либе,
ах, чуй ме сега, а след туй остави ме!
От назе си ножа взех аз самата
и дотичах при теб - наш'та майка, гората.
Отгледа ни двама, с клони закриля,
любовта ни опази, тук път ще открия"
И захвана с ръцете си ножа тогава,
издъхна пред мене, тук, в таз дъбрава!"
Продължавам по пътя, а очите ми плачат
и няма разлъка, мечтите се влачат!
...Вървя си по прашна пътека и чувам тихи гласове...
Че някой някъде търси опека, че някой някъде за помощ зове.
Заслушвам се, спирам, мълвят ми листата за някаква приказка, станала тук.
В миг затреперва сякаш гората, а после замира - не чувам ни звук.
"Ще ти разкажа" - ми каза тогава, в тихия, топлия ден.
- "Историята ми е такава, че ще останеш за дълго със мен...
Имаше нявга красива девойка с коси от позлата и с ангелски смях,
гласът и за всички беше упойка и запленена от него аз също бях.
Тя идваше тука всяка неделя и пееше песни за любовта,
но един път се случи да дойде сломена и плака ли плака, че се чувства сама.
-"Остави ме либе,почина ми майка,
сега ще разкажа аз свойта тайна.
Баща ми ми каза: "Не е той за тебе!",
а майка ми строго подкрепяше мене.
Веднъж той понече да убие и двама,
но майчица гордо на пътя застана.
Уби я, в сърцето и ножа забоде,
душата и ангел в небето отведе.
Избяга далече моето либе,
ах, чуй ме сега, а след туй остави ме!
От назе си ножа взех аз самата
и дотичах при теб - наш'та майка, гората.
Отгледа ни двама, с клони закриля,
любовта ни опази, тук път ще открия"
И захвана с ръцете си ножа тогава,
издъхна пред мене, тук, в таз дъбрава!"
Продължавам по пътя, а очите ми плачат
и няма разлъка, мечтите се влачат!
...Вървя си по прашна пътека и чувам тихи гласове...
© Мони All rights reserved.
