Вървя си по прашна пътека и чувам тихи гласове.
Че някой някъде търси опека, че някой някъде за помощ зове.
Заслушвам се, спирам, мълвят ми листата за някаква приказка, станала тук.
В миг затреперва сякаш гората, а после замира - не чувам ни звук.
"Ще ти разкажа" - ми каза тогава, в тихия, топлия ден.
- "Историята ми е такава, че ще останеш за дълго със мен...
Имаше нявга красива девойка с коси от позлата и с ангелски смях,
гласът и за всички беше упойка и запленена от него аз също бях.
Тя идваше тука всяка неделя и пееше песни за любовта,
но един път се случи да дойде сломена и плака ли плака, че се чувства сама.
-"Остави ме либе,почина ми майка,
сега ще разкажа аз свойта тайна. ...