Шевицата

Poetry » Other

1.6K 11 26

Редя и пренареждам…

Оживяват вещите в ръцете ми.

Мислите ми тънка прежда,

редят се в спомени изплетени.

Заключил скринът свойта тайна,

пред мен отваря мамеща врата.

Грейват там, шевиците на мама,

събрали слънчевата светлина.

Усещам топлите ръце, добри,

макар отрудени, бродирали с умение.

Червеното в шевицата гори,

живеят цветовете в тихото безвремие.

А в тях е закодиран извор,

на чиста българска душа.

За мен разкрива тайните си скрина.

Притихвам. Магията не искам да руша.

Редя и пренареждам…

Мисли, чувства, спомени…

Държа шевицата и в нея се оглеждам,

че носи тя духът на мойте корени.

08.08.2021

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Скитницa

Иви, благодаря ти, за всяка думичка! 💖

2021-08-12T16:54:58+03:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Много силно и докосващо стихотворение, Скити....Много българско. Браво!🍀
А в твоите ръце оживява всичко до което се докоснеш. Толкова много красота носиш и раздаваш. Впечатлена съм!💖

2021-08-12T15:57:28+03:00
Скитницa

Мари, толкова се радвам, че стигна до това стихче... Благодаря ти, за милите думи! Прегръдка и от мен! 💖💖💖

2021-08-12T15:50:28+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Шевицата е наистина като код от миналото, оставен от работливите ръце на нашите майки и баби.😃
Топла, човешка тема, с поглед към доброто в миналото и към нашата родова памет!❤️
Прегръщам те, слънчогледово момиче!🌻🌻🌻

2021-08-11T22:13:53+03:00
Скитницa

Сенилга, Петя, благодаря ви!

2021-08-11T16:07:16+03:00