Apr 2, 2022, 8:51 AM

Шипка

  Poetry
1.4K 2 11

На улица “ Шипка“ във малкия град

звъни телефонът на моя познат

Тук е Киев, жив ли си ти?

Да! Жив съм приятелю! А как си там ти?

Обажда се в линия и друг някакав глас

Ало, приятели, привет от Цариград

кога ще се видим на борш , ошаф и кафе?

Елате на гости, у нас по- добре!

На улица “ Шипка“ във краен квартал

събраха се трима,  другар до другар

няма омраза, няма и скръб

дедите им биха се  един срещу друг

 

С  други хора  върти се Земята

нека във мир  да живеят децата

Стига интриги, стига войни

миналото не забравяй,  но вече прости

че следващата битка е бой с томахавки

ако луд за  мъст и  омраза управлява човеци!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Лидка! Така е, както казваш мила, защото си оставаме първични хората!
  • Мъдри мисли споделяш, но поколения се сменят, а войствените им нагласи остават все същите.
  • Благодаря ти, Руменце! Така и правя, уповавам се единствено на Него! Само с Него си “говорим“ тук на български език , а към вас, изпращам мислите си в писмена форма! Благодаря ти, за отделеното време ! С прегръдка!
  • Скъпи момичета,Роси, Мине, благодаря ви за съпричастието..може след време наистина да разговаряме телепатично..Тук във сайта пише, да не споделяме ний лични драми, но как това да стане, когато във душата ни от болка боли, гори и пари? Прегръщам ви! Силно ,с блаодарност! Бъдете вдъхновени за обич към всичко Все пак, Пролет е!!!
  • За тези трима и за още трима и за трима по трима, по трима Бог в ноев ковчек ще ги събере да ги избави от злото от сатана! Поздравления за стиха! Бъди силна и уповавай в Него!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...