Ширното зове
Конче малко, вихрогонче,
в ширното поле,
не оставяш свойта майка
да се напасе.
Все муцунката навираш
в пълния корем.
Хайде, холън, остави я,
сякащ сте в ярем!
Ще пораснеш, мило конче,
доще този ден,
ще препуснеш, вихрогонче,
в тоз килим зелен.
Ще се влееш най-накрая
в младия табун.
Млади кончета ще бягат
по далечен друм.
Отпусни се, мило конче,
в този кръговрат,
тез очи, до гдето могат,
вас да ви съзрат.
За да мога, мило конче,
аз да видя как
се издига прашен облак
по вечерен злак.
Тъй далеч се запиляха,
моите деца,
в тази, пустата, чужбина
с други небеса.
Де да бяха тук, да видят
двамка ви добре,
как се гушите щастливи -
туй да ни сбере.
Таз земя ни е кърмила
много векове.
Млади кончета, игриви,
ширното зове!
© Иван Христов All rights reserved.
