Светят във синьо хиляди екрани
от хиляди примамващи витрини...
Поглъщат в себе си изгубените погледи
на хиляди изгубени души...
Незнаещи да гледат в себе си сърца
гледат в екраните на лъскави витрини...
А Коледа край яслите сама,
неразбрана и сиротна пак отмина...
Младенецът както Ирода преди
никой не търси, нито мъдри влъхви...
От сините запалени екрани
безумно веселата скръб полъхва...
© Боян Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
