Сама
Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото?
И на късата рокля, нали
ми отива “самотна” да пише?
Остави ме.
Недей ме мисли.
И без теб се събуждам и дишам.
И кафето горчи ли, горчи
и напомня вкуса да съм жива.
И щастлива съм даже... почти.
Самотата не знам да убива.
Пасва точно на тъмния лак.
И на всяка извивка по тялото.
Много често я мислиш за враг,
но е вярна до гроб и на дявола.
И на мен. И на всеки, уви...
На стиха ми. На лютата зима.
Остави ме сама, остави...
щом не мога докрай да те имам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
