Сама
Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото?
И на късата рокля, нали
ми отива “самотна” да пише?
Остави ме.
Недей ме мисли.
И без теб се събуждам и дишам.
И кафето горчи ли, горчи
и напомня вкуса да съм жива.
И щастлива съм даже... почти.
Самотата не знам да убива.
Пасва точно на тъмния лак.
И на всяка извивка по тялото.
Много често я мислиш за враг,
но е вярна до гроб и на дявола.
И на мен. И на всеки, уви...
На стиха ми. На лютата зима.
Остави ме сама, остави...
щом не мога докрай да те имам.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
Харесах!
-
Благодаря, Миночка!
-
Макар че самотата е навсякъде, понякога и тя създава покой, стига да не продължава вечно! Много хубаво стихо!
-
Благодаря ви!
-
Чудесно е, Дени!
-
Страхотно написано!
-
Самотата наистина убива. "Остави ме сама, остави... щом не мога докрай да те имам." е саможертвено, но е по-добре от досадници
И щом вкусът помага да си жива - това е още по-добре -
Понякога точно в самотата се ражда най-хубавата поезия, в нея опознаваш себе си! Поздравления, Дени!
-
Иржи, точно като в твоя случай много често хората се влюбваме в самотата си и сякаш в себе си се влюбваме, но идеята за това, че ние сме си самодостатъчни е една голяма илюзия. Прегръдки.
Ани, радвам се, че ти харесва.
Оксиии, знаеш, че още чакам твой нов стих! -
Поезията ти е като наркотик и води до пристрастяване,...поне за мен. Поздравления, Дени!
-
Самотата не е само от липсата на любимия човек...Понякога си самотен дори в шумна среда, а някога сам си я викаш и приюти ли се при теб, трудно ще я изгониш...Така аз ,от един весел, пълен с всичко, което може да иска един млад човек живот ,в един момент се сдобих със собствено жилище! След известния период на "показност"да ми го видят, да преживея веселбите в него, изведнъж не само, че не канех "веселбарите" у дома, а и престанах и навън да ги търся! Влюбих се ...в жилището си като в човек! И не се чувствах самотна... И пак изведнъж след време прозрях, че си правя лоша "услуга" за после- оня сив живот, които идва с годините...И...коригирах грешката! Малко осукано го обясних, дано ме разбра, Дени! С други думи- не бива да се предаваш, да допускаш самотата да те обсеби!Така, де кажи това на лирическата ти....
-
Красива тъга! Хареса ми много, Дени!
-
Благодаря, Лина!
-
Браво!!!
-
Благодаря, Ивче, Смути, Зиги, Ига, Генек, Ирка и Блу!
Благодаря, Майсторе
Много ми е приятно, че сте се спряли на тая самота. Ирка, 100% ако ми я пратиш, ще се влюби в мен, и ще си остане :D
Блу, готиноооо! Аз пък на твоя се възхищавам.
Смути, тя е мръсница, знае как да се скрие :D
Ивче, радвам се, че ме навестяваш.
Зиги, Зиги, още съм аматьор, аматьорка..? :D
Ига, не може да убива, повярвай ми!
Генек, ако ги поискам, ще ми ги дадат :D
Имайте чудесен ден -
Дени, възхищавам се на таланта ти! Ето ти рецепта, да не го преживяваш тежко:
https://www.youtube.com/watch?v=7LUm-E4GPU8 -
Самотата ме убива
(( -
На някои жени всичко им отива и вдъхват живот на семпли наглед неща. Ти си от тях.
Не е моногамна самотата. Моята например ми изневерява. Да ти я пратя?🤔😊 -
Сама - искаш ли телефоните на адаша или Юри?
Сериозно - хубаво! Романтично, леко мрачно , лек черен хумор. -
......
-
Дени! Майсторски пишеш… великолепен стих!
-
Абе, не знам дали е вярна до гроб, ама и в големи компании съм я виждала тая мръсница. Но пък не съм я виждала с розови очила и вятър в косите, да си свирука нехайно на плажа по джапанки
Хареса ми, Дени, много! -
Дени, много ми хареса! Поздравявам те. Харесвам как пишеш, чета всичко твое, просто понякога оставам безмълвна.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
