Dendu89 (Деница Гарелова)
695 9639
19.05.2021 г., 8:07 ч.  

Сама 

  Поезия
837 8 24

Остави ме да бъда сама.

Самотата нали ми отива –

на сандалите с ток, на шумá?

На вечерното парти?
На сивото?

И на късата рокля, нали

ми отива “самотна” да пише?

Остави ме.

Недей ме мисли.

И без теб се събуждам и дишам.

И кафето горчи ли, горчи 

и напомня вкуса да съм жива.

И щастлива съм даже... почти.

Самотата не знам да убива.

Пасва точно на тъмния лак.

И на всяка извивка по тялото.

Много често я мислиш за враг,

но е вярна до гроб и на дявола.

И на мен. И на всеки, уви...

На стиха ми. На лютата зима.

Остави ме сама, остави...

щом не мога докрай да те имам.

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Харесах!
  • Благодаря, Миночка!
  • Макар че самотата е навсякъде, понякога и тя създава покой, стига да не продължава вечно! Много хубаво стихо!
  • Благодаря ви!
  • Чудесно е, Дени!
  • Страхотно написано!
  • Самотата наистина убива. "Остави ме сама, остави... щом не мога докрай да те имам." е саможертвено, но е по-добре от досадници И щом вкусът помага да си жива - това е още по-добре
  • Понякога точно в самотата се ражда най-хубавата поезия, в нея опознаваш себе си! Поздравления, Дени!
  • Иржи, точно като в твоя случай много често хората се влюбваме в самотата си и сякаш в себе си се влюбваме, но идеята за това, че ние сме си самодостатъчни е една голяма илюзия. Прегръдки.
    Ани, радвам се, че ти харесва.
    Оксиии, знаеш, че още чакам твой нов стих!
  • Поезията ти е като наркотик и води до пристрастяване,...поне за мен. Поздравления, Дени!
  • Самотата не е само от липсата на любимия човек...Понякога си самотен дори в шумна среда, а някога сам си я викаш и приюти ли се при теб, трудно ще я изгониш...Така аз ,от един весел, пълен с всичко, което може да иска един млад човек живот ,в един момент се сдобих със собствено жилище! След известния период на "показност"да ми го видят, да преживея веселбите в него, изведнъж не само, че не канех "веселбарите" у дома, а и престанах и навън да ги търся! Влюбих се ...в жилището си като в човек! И не се чувствах самотна... И пак изведнъж след време прозрях, че си правя лоша "услуга" за после- оня сив живот, които идва с годините...И...коригирах грешката! Малко осукано го обясних, дано ме разбра, Дени! С други думи- не бива да се предаваш, да допускаш самотата да те обсеби!Така, де кажи това на лирическата ти....
  • Красива тъга! Хареса ми много, Дени!
  • Благодаря, Лина!
  • Браво!!!
  • Благодаря, Ивче, Смути, Зиги, Ига, Генек, Ирка и Блу!
    Благодаря, Майсторе
    Много ми е приятно, че сте се спряли на тая самота. Ирка, 100% ако ми я пратиш, ще се влюби в мен, и ще си остане :D
    Блу, готиноооо! Аз пък на твоя се възхищавам.
    Смути, тя е мръсница, знае как да се скрие :D
    Ивче, радвам се, че ме навестяваш.
    Зиги, Зиги, още съм аматьор, аматьорка..? :D
    Ига, не може да убива, повярвай ми!
    Генек, ако ги поискам, ще ми ги дадат :D
    Имайте чудесен ден
  • Дени, възхищавам се на таланта ти! Ето ти рецепта, да не го преживяваш тежко:
    https://www.youtube.com/watch?v=7LUm-E4GPU8
  • Самотата ме убива ((
  • На някои жени всичко им отива и вдъхват живот на семпли наглед неща. Ти си от тях.
    Не е моногамна самотата. Моята например ми изневерява. Да ти я пратя?🤔😊
  • Сама - искаш ли телефоните на адаша или Юри?
    Сериозно - хубаво! Романтично, леко мрачно , лек черен хумор.
  • ......
  • Дени! Майсторски пишеш… великолепен стих!
  • Абе, не знам дали е вярна до гроб, ама и в големи компании съм я виждала тая мръсница. Но пък не съм я виждала с розови очила и вятър в косите, да си свирука нехайно на плажа по джапанки
    Хареса ми, Дени, много!
  • Дени, много ми хареса! Поздравявам те. Харесвам как пишеш, чета всичко твое, просто понякога оставам безмълвна.
Предложения
: ??:??