Сама
Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото?
И на късата рокля, нали
ми отива “самотна” да пише?
Остави ме.
Недей ме мисли.
И без теб се събуждам и дишам.
И кафето горчи ли, горчи
и напомня вкуса да съм жива.
И щастлива съм даже... почти.
Самотата не знам да убива.
Пасва точно на тъмния лак.
И на всяка извивка по тялото.
Много често я мислиш за враг,
но е вярна до гроб и на дявола.
И на мен. И на всеки, уви...
На стиха ми. На лютата зима.
Остави ме сама, остави...
щом не мога докрай да те имам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
