Шшшшт!
Успя ли да ми нарисуваш облак със надежда,
излъга ли ме да потъна в пухкавото одеяло пак?
Дали си мислиш, че ще те наглеждам,
когато свиеш се в небето, като розов мак?
И пак ще се развяваш, като семената черни,
посипали земята с пълни шепи огнен вик...
Ще искаш всичко, дето имаш - пак ще си скъперник
и ще се ползваш със парцалите на някой дрипав трик...
Доволен ли си, че откъсваш посевите млади
и после с тях измамно палиш печката си стара?
Използваш за примамка старовремешни балади -
накрая за пореден път си сменяш аватара...
Но с мен не си познал, човече!
Не и този път!
Имунизирана съм против тебе вече:
господар си на глупците - не и на света!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
