Шшшт, тихо!
Нов ден. Едно усмихнато дете,
очаква сякаш чудо да се случи.
Венец от маргаритките плете,
за да закичи старото ми куче.
Катери се по дюлята със смях,
отскача, като камъче от прашка.
И котката ми с артистичен страх,
спасява с бягство своята опашка.
Разплаканите момини сълзи,
денят с белите палаво разсмива.
И по ръба на покрива пълзи,
и в джобчето си облаците скрива.
Не дава на дъжда да завали,
небето гъделичка, да се смее.
Фалшивата му песничка, дали
и слънце ще събуди? Да изгрее.
От пакости безбройни уморен,
с парченце от дъгата се завива.
Шшшт, тихо! Спи прекрасният ми ден...
Не го будете! Да не си отива...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
