Щастие днес безкрай си пожелахме
- Срещата в Нет-а стана изведнъж -
теб обикнах силно, а жалеех друг…
Трепетно ти казах: ”Ти си моят мъж!
Аз ще те обичам, но като съпруг.”
Ти отвръщаш ясно, мило – не веднъж,
че не искаш запознанство с друга
и единствено с мен си вече мъж,
с което ме признаваш за съпруга.
- Щастие днес безкрай си пожелахме -
то цари в мига на тишината
и чрез опит всичко туй разбрахме,
сътворявайки с тебе ведрината.
Ако някой някога, поне веднъж,
пожелае да докосне красотата,
в отношение на жена и мъж,
нека чуе моя стих за теб – жената.
© Валери Рибаров All rights reserved.
