Apr 27, 2005, 9:11 PM

Щастието

  Poetry
1.2K 0 1

          Щастието, ако го има – се състои от двама,

         за него трябва малко – подадена нежна длан.

         Една топла дума, една прегръдка няма...

         Път -  дори и кратък. От двама извървян.

         Залези и изгреви. Двама. Нощ и ден...

         Какво друго е нужно, за да е щастлив човека?

         Две души обединени -  на любовта във плен,

         два житейски пътя, слети във една пътека!          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...