Jul 11, 2008, 10:49 PM

Ще...

  Poetry » Other
1.1K 0 11
Ще отрежа от себе си сянката,
ще я смачкам и хвърля с досада.

Ще изпъдя любимата, майката -
нека тъжно ме гледат през прага.

Ще обърна часовника пясъчен,
ще се върна в самото начало...


Ще се видя облечена празнично,
недокосната, чиста и цяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво пречистване!
  • хубаво много
  • Красив, копнеж!
    Желая ти успех!
  • Отговор към Везничката: Лирическата е майката и любимата и още други неща, които понякога й идват в повече
  • Хубаво, ритмично, копнежно! Но защо лирическата иска да изпъди майката?
    Поздрави от друга Везничка!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...