Ще бъда огън
Сега съм лед. Не огън.
Но пак изгарям, ледено дори!
Ще дойде ден, ще бъда огън.
Пожари ще разгарям върху пепел.
Ще бъда леден огън върху камък
и в леден пламък сам ще изгоря.
Дали живях? Не помя.
Но няма ненаказано добро.
Така че, просто карам надалече,
щом търсят в мен единствено добро.
Не виждат ли?
Човек съм аз. И не безгрешен.
Но ще се справя. Или не.
Едничко времето ще каже.
Каквото мога съм го дал.
И пак ще дам.
...до изнемога.
Дойдохме голи в този свят
И тъй от него ще си тръгнем.
© Минко Андонов All rights reserved.
