Ако ти не ме обичаш упорито,
а аз не съм тъй влюбена във тебе,
ще има ли вода в морето
и птици в синьото небе?
Ще има ли тогава лято
и ден ще идва ли подир нощта?
Поне едно спокойно място,
ще има ли на грешната Земя?
Тъй мека ли ще е тревата
и свежа капката роса?
Ще бъде ли живот животът?
Ще вярвам ли във чудеса?
Ще бърза ли тъй времето напред
или ще бъде вечно спряло?
Ще чака ли луната своя ред,
щом слънцето зад хоризонта е умряло?
В пустинята дали ще има пясък?
Дърветата дали ще раждат плод?
Дали медът ще бъде сладък?
Ще тачи ли потомък своя род?
Ще мога ли да чуя птича песен?
Дали цветята ще ухаят?
Или в душата ми ще бъде вечна есен,
донесла ми на Рая края.
© Галина Матева All rights reserved.
А твоя нека е красив и весел!