През всички години предишни
все тебе ли чаках?
Във дългите нощи самотни
за тебе ли плаках?
За тебе ли пазих в сърцето
най-светла надежда?
Душата ми в твойте очи ли
сега се оглежда?
Ще бъдеш ли щастие сетно
в живота ми кратък?
Аз всичко на тебе отдавам
докрай - без остатък!
© Славка Любенова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Въпроси, въпроси, въпроси... а отговорът е в теб!