Когато мрак настане
и сънят бленуван ме обземе,
аз ще бъда с тебе
и ти ще бъдеш с мене!
Сънят обгърна ме тъй нежно
със твойта дива красота
и чувствам се така небрежно -
открил съм в тебе любовта!
Но нещо все ме притеснява,
опитва да ми развали съня,
буря във сърцето ми настава -
зная, ще ми липсваш сутринта!
Когато утрото настане
и реалността отново ме превземе,
аз пак ще бъда с тебе,
но ти ще бъдеш ли със мене?
© Владислав All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
