Ще чакам теб до края на съдбите
Залостила си здраво днес вратите.
Така ли пожела, да съм отвън?
Ще можеш ли да спреш и тях- душите-
и влюбения им, ефирен сън?
Не можеш да прогониш и мечтите,
и силата на обич съкровена.
Дори оттатък, мила, зад стените
ще чуваш песента ми откровена.
Ще бъдат, вярно, много тъжни дните,
но аз ще чакам тук, пред стъпалата.
Ще чакам теб до края на съдбите,
до края на небето и земята.
Защо в затвор заключи си душата?
При мен е любовта и свободата.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
