Ще догоня лятото
Застудя и вятър задуха.
Със вихрушка от мъртви листа
тежки мисли в деня ми нахлуха...
Пак пристигаш при мен, самота!...
Малко странно навярно изглеждам,
не щадя уморената плът -
към далечни мечти и надежди
през октомври потеглям на път!...
Ще догоня отминало лято
и мига ще прегърна с душа,
за да помня, че тук на земята
не случайно и аз съм дошла!...
© Христина Радомирова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
