Ще дойда в мравешки обувки...
Ще те погледна със очи на океан...
Ще бъда бриз в горещите целувки...
Във тъжните ти мисли огнен плам...
Ще си забравя всички обещания...
Ще ти открия нови светове...
Намигнала и твоите терзания
в небето вятърът ще отнесе...
Ще разплета косите на морето,
във пухкавата пяна ще те скрия
и ще възкръсне в теб момчето,
което времето е заличило...
© Валентина Лозова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
