Ще дойде ден
Ще остарееш тъжна и самотна.
Ще остаряваш бавно. Ще боли.
Навярно ще си вземеш даже котка.
Ще бъдат дълги, скучни, сиви дни.
А нощите... тогава ще е трудно.
По-дълги от година ще са те...
Часовникът ще си тиктака мудно,
тъй сякаш му се иска чак да спре.
Леглото ти - студено и огромно,
приличащо на леден океан,
ще те причаква в тъмнината злобно.
Ще те е страх от него, знам.
Ще търсиш в спомените си утеха.
А те ще избледняват ден след ден...
Като извадена от скрина вехта дреха,
внимателно ще се обличаш - с мен.
И нежно във съня си ще ме любиш.
Тъй както си ме любила преди...
И няма да поискаш да се будиш.
Защото във съня сме аз и ти.
Защото в този сън си пак щастлива,
защото имаш мен, не си сама.
Защото любовта не си отива...
Защото си Единствената - ТЯ.
Защото вече няма да се скиташ,
притихваш бавно в моите ръце,
Сърцето ти усеща, без да пита,
че негов дом е моето сърце.
А то е само твое, вечно твое.
За друга няма място! Не! И не!
И ти, дори да спре, да го помолиш,
то без да каже думичка ще спре.
--- --- --- --- ---
Но знаеш, че сънят е спомен само.
И идва утро - ще ни раздели.
И дълъг ден, във който мен ме няма.
Но беше приказно в съня, нали?
Ще дойда пак нощес да те прегърна.
Поглеждай през прозореца навън...
Знам, времето не може да се върне.
Но може и да не е само сън...
