Ще е пролет!
Ще е пролет!
Ще се разлистят дърветата
с чудни шепоти
в листи зелени,
ще осъмнат
във бяло по клоните
въздишките ми
по теб накипели.
Вятър сънен
ще претича по жиците
и ще затрепкат
в мелодия звучна,
а дъждът
ще запее в капчуците
с пролетта ми,
за тебе сънувана.
Пак със трепет
ще докоснеш дланта ми.
С устни жадни
ще стоплиш дъха ми.
Ще притихна,
пак там... на гръдта ти.
Пак ще бъда,
и млада, и влюбена.
И небето ми
пак ще е синьо
зазорило
от полети птичи,
пак ще цъфнат
онези салкъми
да ме върнат
във дните щастливи...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
