Ще е смях
Може би на Марс има жълта трева
и гори от вечночервени дървета.
Пият в шапки на желъди свобода
и се чудят на нашата синя планета.
Недокоснали капчица земна вода,
настървено си пазят чисти мечтите
и когато от мъка ги цепи глава,
пускат лошите мисли покрай ушите.
Имат даже антенки за всеки момент –
или за празник, за чудо, за петък.
Техният Бог е липсата на проблем.
И всеки ръст е на пулс, не на метър.
Може би на Марс не личи, но така
им е скъпа сълзата, до днес неродена.
Но си знаят, когато достигнат до нас,
ще е смях за глътката въздух платена.
