Ще гъбясвам сам!
Този път ме плашат със море!
Сякаш ме побива страх…
Те пък уж ще са си добре,
ако мен ме няма с тях.
Кой ще хвърля фризби на сестра ми?
Кой ще гони мокрите вълни?
А замъци от пясък кой ще свари
за секунди да ги развали?
Бил съм прекалил с белите!?
Аз ли?! Дето съм и кротък, и добър?
А не виждат ли, че всичките
са си само бял кахър?
Ами можех да съборя блока,
ама само входа потроших.
Можеше и вместо топка
камък към сестра ми да лети.
И изобщо да си ходят при морето!
Мен защо ми е да ходя с тях?
Пак ще слушам думи, дето
те държат на пясъчния бряг.
Аз като порасна ще си ходя сам!
Ще гъбясвам колкото си искам!
И дори съвсем, съвсем без срам –
няма да ги взимам и да искат!
© Идеми Дойдеми All rights reserved.
Ха-Ха
