Славата върви пред мене
Славата върви пред мене –
почва вече да ми пречи!
Как, кажи, да се оженя,
с име на любовник вечен?!
И коя ще бъде тази,
дето ще рискува с мене?
Как семейна чест ще пазя,
като имам куп проблеми?
Не е лесно и не мога
отведнъж да се откажа.
Ей, така – да кажа „сбогом!”,
да не се обърна даже!
Дай акъл бе, мили братко,
как въжето да си сложа?
Пусто, толкова е сладко –
„ýмрем – без любов не можем!”
А ще иска да ме сготви,
подозирам го, без друго,
във семеен сос приготвен,
някоя ербап-съпруга!
И хомот ще ми надене,
и наочници ще сложи,
свободата ще ми вземе,
и забрани ще наложи...
Що ми трябва да се женя –
с ядове да се сдобия?...
Виж ги старите ергени –
щом поискат, се напият!
А хареса ли им гадже
като нищо го забърсват!
Разсмърди ли се, обаче,
дружбата им лесно свършва!
Мойта ще ми пили вкъщи,
алкохол като усети.
И ще вземе да се мръщи,
щом объркам часовете.
Не, не е за мен такова!...
Пък и имам лоша слава,
та ми викат „Казанова” –
падне ли ми, не прощавам!...
© Роберт All rights reserved.
