Ще ме намериш
Ще ме намериш на същата улица,
минавайки тихо да говоря на глас,
да поздравявам хората както винаги,
без да знам какво се случи с нас.
Ще ме видиш на далечния хоризонт,
който свързваше двете ни слънца –
потъващият залез и новият изгрев,
взаимно допълващи се две сърца.
Може да ме намериш в някоя нощ
между звездите на небето плаващи,
и с треперещи далечни златни лъчи –
на полузаспалата земя светлина даващи.
Ще ме срещнеш в съня си кратък,
неудържимо в един миг ще се загубя,
будна, със сълзи върху възглавницата
ти ще поискаш отново да се влюбя.
Ще ме срещнеш в спомените си –
изчезващ от мислите ти призрак,
ще искаш още една такава среща,
но аз ще потъна във вечния мрак.
© Никица Христов All rights reserved.
определено! неможе да се опише емоцията ми докато го четях! 