Ще ме намериш
Ще ме намериш на същата улица,
минавайки тихо да говоря на глас,
да поздравявам хората както винаги,
без да знам какво се случи с нас.
Ще ме видиш на далечния хоризонт,
който свързваше двете ни слънца –
потъващият залез и новият изгрев,
взаимно допълващи се две сърца.
Може да ме намериш в някоя нощ
между звездите на небето плаващи,
и с треперещи далечни златни лъчи –
на полузаспалата земя светлина даващи.
Ще ме срещнеш в съня си кратък,
неудържимо в един миг ще се загубя,
будна, със сълзи върху възглавницата
ти ще поискаш отново да се влюбя.
Ще ме срещнеш в спомените си –
изчезващ от мислите ти призрак,
ще искаш още една такава среща,
но аз ще потъна във вечния мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
определено! неможе да се опише емоцията ми докато го четях! 