Ще ме обичаш ли, кажи ми, всеотдайно,

 когато непрестанно вън вали,

когато сенки се промъкват тайно

и късат с пръсти спомените ти?

Когато във душата ти сломена

нахлули са въпросите безброй

и чоплят я, макар да е ранена,

не дават и дори за миг покой.

Когато дойдат вкупом угризенията

и впият жадно свойте пипала,

открехвайки вратата на съмненията,

какво ще сториш ти със любовта?

Ще я прегърнеш ли отвсякога по-нежно,

ще я притиснеш ли до своите гърди?

Дъхът ти ще я гали ли копнежно,

в очите ти ще парят ли сълзи?

Ще ме обичаш ли, кажи ми аз те моля,

напук на всичко и на всички ми кажи!

За любовта не трябва сила, нито воля,

тя, любовта е свобода, живот, мечти!