Ще ме последваш ли
Остави ме да мечтая
и яхнала вятъра, да летя към безкрая.
Остави ме по детски да се смея
на безумни неща,
нека поне за миг се отърся
от безмислената суета.
Остави ме, но не си отивай -
аз съм твоя,но не ме притежаваш...
Аз съм твоя, но моята
малка лудост, както всички наричат,
не можеш да управляваш.
Аз съм огън - не можеш
в прегръдки да ме оковеш.
Аз съм морска вълна -
не можеш в шепи да ме събереш.
Аз съм нежна утринна роса -
и отивам си, щом настъпи хладна есента.
А сега ще ме последваш ли,
или както всеки друг
плахо ще си идеш да дириш
нещо тихо и спокойно;
нещо сигурно и дълготрайно?!
© Усмивка All rights reserved.
