Ще ми напомни нещо за любов
Ще ми напомни нещо за любов,
дали пасаж от стих или листо от есен.
Под синьото небе пак скрила своя зов,
ще прекося по тротоара тесен.
Ще си помисля, ако ей сега
ме връхлети кола или любов,
ще мога ли със топъл послеслов
да кажа, че отново пак съм цяла.
А къс животът е и всеки миг
е книга неразтворена от дългата умора.
Ще ми напомни нещо за любов.
Очите ми, мъглеещи, ще трепнат.
Дали ще има някой тук до мен
сълзата да изтрие с длан от нежност.
Животът само щом е споделен,
си струва да е миг и вечност.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
