Ще мога ли?

Ще мога ли?

Ще можеш ли да ме обичаш?
Понякога потънала в мълчание...
Изгубена, сред мисли и тревоги,
неспокойна – в самотно отчаяние.

Ще можеш ли да ме приемеш –
в усилие да не се покажа слаба?
Ще бъдеш ли опората до мен –
път да изградим – за двама?

Ще мога ли да разпаля любовта
в светилника, догорял отдавна?
Да го долея с нова светлина?
Аладиновата лампа да запаля!

Ще има ли усмихнато Небе – за двама
и две очи, като звезди да светят,
две ръце, протегнати към мене,
в прегръдка от  любовен трепет?

Изгубих се! Миг потънах във неверие.
Потърси следите ми в тревата –
сред мечтите ми от алените макове!
В лятното ухание – на любовта следата!

Ще мога!
Елеонора Крушева