Ще мога ли, от мен ако си тръгнеш,
вратата си след тебе да заключа?
Дали ще мога пак да се усмихвам,
или ще се свия в някой ъгъл?
Ще мога ли, когато се обърнеш,
с ръката си за сбогом да помахам?
Дали отново пак ще се завърнеш,
или престоят ти ще бъде кратък?
Ще мога ли, когато утре съмне,
да сложа бяло цвете зад ухото?
Когато слънцето в очите ми посърне,
с усмивката си да стопирам злото?
© Анета All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодар ви!