Животът ни
поднася изненади,
от тези,
бъркащи с ръжен в душите.
Предателства
с приятелства подменя
и после дълго
ни нагарча във устите.
Сърцето ми,
объркало си ритъма,
отчаяно
си търси коловозите.
Да нареди
пак мислите до чувствата.
Да преосмисли
цената на залозите.
И после
да повярва, че отново
ще може
да приема безусловно.
Доверия,
не минали през времето.
Приятелства,
родени виртуално.
© Таня Мезева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
