Не ми е нужна красотата ти, ако си достоен за обичане.
Не са ми нужни и парите ти - това са само цифри, не фактор за привличане.
Не ми е нужна и колата ти - излизат нови всеки ден.
Не са ми нужни скъпите ти дарове - не можеш да ме купиш точно мен.
Не искам скъпи рокли, нито дрехи - аз всичкото купувам си сама...
не искам чанти и бижута - излишна ми е тази суета.
Дали си странен рано сутрин, по обед тих, а вечер луд...
аз всякакъв ще те обичам, дано си струва този път.
Ще можеш ли да ме обичаш ти, такава луда, непокорна...
не обичам да ми свалят всичките звезди..
Ще можеш ли да ме обичаш, питам?
Не ме предавай този път, че моето сърце обича
до лудост, болка... чак до смърт.
© Мануела Тодорова All rights reserved.