Ще отминават...
Ще отминават кораби, години...
Вълните ще се гонят в своя бяг,
животът неусетно ще премине
и всеки ще потърси своя бряг...
А ти, моряко, где ще спреш след време?
Познал си с поглед всички брегове.
Животът ти е скучен, труден, бреме,
изгубени във мрака светове...
Нима целувката на всяка непозната,
ще замени изгубеният лик?
Докосването, бащиното, свято,
ще бъде ли сред сетния ти миг?...
Но тръгваш ти, безумен, мрачен, славен,
за малко евро, за пачката с пари,
нима животът те направи толкоз жаден,
макар, че вътре в тебе нещо те гори...
Хвърли най сетне котвата, реши се,
намериш ли желания си бряг...
И ако искаш толкоз много - прегреши се,
да бъдеш и на сушата - моряк.
Вълните ще се гонят в своя бяг,
животът неусетно ще премине
и всеки ще потърси своя бряг...
А ти, моряко, где ще спреш след време?
Познал си с поглед всички брегове.
Животът ти е скучен, труден, бреме,
изгубени във мрака светове...
Нима целувката на всяка непозната,
ще замени изгубеният лик?
Докосването, бащиното, свято,
ще бъде ли сред сетния ти миг?...
Но тръгваш ти, безумен, мрачен, славен,
за малко евро, за пачката с пари,
нима животът те направи толкоз жаден,
макар, че вътре в тебе нещо те гори...
Хвърли най сетне котвата, реши се,
намериш ли желания си бряг...
И ако искаш толкоз много - прегреши се,
да бъдеш и на сушата - моряк.
© Цветан Бекяров All rights reserved.
