Няма сивото да ме обземе
Няма да му дам и дъх от мен!
Някъде във друго време
Може и да бъде, но ще бъде светъл ден!

Зло си - бродиш, душиш алчно и ни искаш
Сенки пропълзяват ден и нощ
И във влажен ъгъл ме притискаш
Но под роклята си крия нож!

Светло е лицето ми, а челото – високо
Имам път напред да извървя
На орел видях веднъж окото
И в зеницата ти жълта няма да заспя!

Ти си силен, казват, всеки знае,
Че на теб принадлежи света
Но в седефен пушек с аромат от Рая
Нова ера идва – знаеш ли това!?

Има смисъл, време няма,
Но ще върна времето назад -
Там където твоята измама 
В топъл ден промъкна безнадежден хлад

Ще извикам аз от друго време
Войни, рицари, коне
И във ръкопашен бой - очи в очи със мене
Ти ще паднеш сам на колене

Можеш много, хич не те и подценявам
Ти превърна моя свят във Ад,
Но през мен докато преминаваш
Ще се изгубиш в моя водопад

Ще се удавиш и ще бъдеш хляб за риби
Дето дебнат в дълбини
А огърлиците със перлите от живи миди
Светлина във моите очи ще отрази

И тази светлина ще тръгне мощно
През цялата земя и пак при мен
А ти ще си безсънен, денонощен
Завинаги в оковите на своя плен

Тогава всички ние ще сме хора - свободни, чисти,
Бели и по-силни от преди
Ще сбъднем и най-смелите си мисли
Ще бъдем себе, ще сме деца във утринни треви!

Сега на тебе, зло, аз вече не говоря.
Приказвам с моите деди, 
С децата си, с приятелите, с всички живи хора
И зная, че ме чуват, нищо че мълчим.

Не вярвате ли? Е, аз вярвам!
И знам, че не случайно сме дошли
На таз Земя – наистина вълшебна, дадена ни даром,
По която са вървели смело нашите предци.

Ще бъдем смели – няма начин,
Че всичко друго лесно се души
И ден след ден претапят ни, обаче
Когато няма страх – не ни боли.

Човеко, аз поемам въздух и политам 
И вече съм свободна – виж и с мен тръгни
Бъди безцензурен и себе си - опитай!
Земята изтерзана днес за теб кърви…